Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2007 14:41 - За търпението, докато чакаш да се научиш на търпение
Автор: monalisa Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3442 Коментари: 1 Гласове:
0



Търпението било добродетел. Тоест било от положителните черти, с които може да се сдобие човешкия характер. Да проявиш търпение, означава да не реагираш бурно емоционално и да застанеш отстрани за кракто и да наблюдаваш. Да се превърнеш за часове, дни, месеци или години в посетител на първия ред в киносалона, където прожектират историята, за която провявяваш търпението да не се намесиш в главната роля.
Не говоря за онова примитивно търпение, което всеки прилага на ден по петнайсет пъти например, изразяващо  се в чакане на опашка за нещо си, изслушване на някой приказлив приятел, мрънкането на колега и така нататък. Не говоря за търпението в нисшата му форма. Ясно е, всеки намира сили да го прояви за кракто, за нещо не толкова важно.
Говоря за онова търпение, което е висшия пилотаж в емоционалното и духовното израстване на индивида. Голямото търпение. Търпението изключва като опция Прибързването, което от своя страна води до Съжалението накрая.
Та за Голямото търпение...
Има случки в живота на всекиго, които му обръщат представите за енциклопедичните понятия като уважение, любов, истина, приятелство. Когато някой лиши от стойност за мен тези проявления на човешкото общуване, аз се разочаровам. Понякога се разочаровам малко, защото онези понятия са загубили малка част от себе си. Понякога изобщо не се разочаровам, защото разсъждавайки философски вмъквам и понятието - Безсмислено. Отчета ли безсмислието, не се разочаровам.
Но какво се случва когато тези понятия се обезсмислят тотално - тоест, те са само думи, без съдържание! Когато някой до такава степен само ги приказва, но на дела не ги подкрепя. Логично - следва голямото разочарование.
В началото след проблясъците следва гняв, причинен от болката. Оттук трябва да започне и търпението. То би предотвратило истерията, желанието за силен крясък, тежките думи, обвиненията, драмите и мелодрамите, желанието за отмъщение. Това са нормални човешки чувства, всъщност. Някои от тях примитивни, но човешки.
Търпението е висш пилотаж, провявяват го по-израстналите духовно и по-силните. Понякога е трудно да търпиш, защото искаш да говориш. Но след известно време разбираш, че не е трябвало. Казваш си - "По-добре, че потърпях". 
Понякога се налага да потърпиш с месеци или години, за да запазиш себе си или достойнството. Говоря за онова търпение, което трябва да се прояви след ситуация, която кара цялото ти същество да негодува затова, че някой е потъпкал брутално целият ти свят и ценностите, които изповядваш в него. Гняв, болка и ярост. Това следва.  След това ти се иска да отмъстиш за убийството на душата си. Но не това е решението, а Търпението. Защото така можеш да запазиш това, което е останало от теб чисто и все още живо, преди да го довършиш със злоба и омраза.
Той светът си е устроен на принципа на кръговрата, понякога друг върши твоята работа, друг дава уроци и друг отмъщава вместо теб.
Понякога не искам да проявя търпение, за да дойде моментът, в който ще видя с очите си как този, който потъпка моят свят страда толкова, колкото и аз в онзи момент, болката е толкова силна, колкото моята в онзи момент. Иска ми се да отмъстя аз. Но все още проявявам търпение.
Някой ден....
Проявилите търпение, за да стигнат до края са с крачка напред към висшия пилотаж :-)
Търпението е важно, защото тогава забелязваме...



Тагове:   научиш,   търпение,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivoberov - По-скоро не.
03.08.2007 01:52
И аз дълго мислих по въпроса. В продължение на няколко години следвах християнското начало "Отмъщението е на Господ", а не мое.
Отмъщението е Мое и Аз ще отплатя, кога им се разклати ногата, защото денят на загиването им е близък, скоро ще настъпи приготвеното за тях. / второ 32-35 /
А също и :
: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя”, казва Господ” (Евр. 10:29-30).
Само че докато чакаме Него.
Светът, който сме създали загива.
Трябва ли да го прежалим, защото е наш, а не Негов ?
Лош лие, ако е наш, а не Негов ?
Лично аз мисля, че трябва да браня света, който съм си създал.
Защото той не вреди никому. А тези, които му посягат са най-малкото недобронамерени.
А много често са и злодеи.
Защо трябва да оставям злодеите да вилнеят в моя свят ?
Защо трябва да занимава Него с моите грижи.
Та, нали, ако я нямаше погнусата бихме си газили щастливо във всякаква смрад.
Като свине.
А кой е способен да обича без да мрази ?
Никой, според мен.
А можеш ли да обичаш Един, ако обичаш Всички ?
Не можеш, според мен.
А можеш ли да обичаш Всички, ако обичаш Един.
Да, можеш, според мен.
А кой би търпял да поругават близките му.
Или любимата му.
Достойно ли е подобно търпение ?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monalisa
Категория: Лични дневници
Прочетен: 92002
Постинги: 19
Коментари: 111
Гласове: 464
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031