За остаряването, порастването, превъплъщението, рутината и изгубените щастливи мисли...

Все още помня как си подсвирквах безгрижно и скачах от крак на крак с все още незаздравели ожулени колена, изцапани вече дрехи, държейки в ръката си пръчка просто ей така...Размахвах я сякаш се дуелирам със страшни чудовища, изражението ми на лицето беше навъсено - водех битка все пак...Като ми омръзнеше късах тревата и я дъвчех....Можех да го направя, защото на децата всичко им е простено - деца са...те не разбират! Следва катерене по кайсиевото върво пред блока, виковете на майка ми от терасата, че ако ме види още веднъж няма да излизам пред блока да си играя с децата 1 месец! Е, тя ме видя още петдесетина пъти на дървото, но така и не ме наказа....Животът беше прекрасен и единственените ми грижи бяха каква хитрост да приложа, че да стане по-бързо 16.00 часа, дали баба ми ще ме чуе като звънна да се прибирам, да не си намокря гащите, да си получа 50-те стотинки за сладолед през деня и вечерта да бъда достатъчно убедителна пред майка ми, да остана будна до 10 например....

Обещах си на 10-тия рожден ден, никога да не порасна!

По-скоро не ми се виждаше реална възможността да порасна! Абсурд! Само възрастните порастват! Моят живот щеше да е само игри, ожулени колене, счупени колела, изцапани дрехи...И никакви отговорности, моля! Аз имам котка и това е достатъчно тежък ангажимент, не ме занимавайте с глупости! Храна за нея има в магазина, а мама я купува! Ама защо мама се връщаше уморена всеки ден в 6 часа вечерта - това не можех да разбера! След като живота е толкова хубав - а пък аз никога не се уморявах от игри! Абе, възрастни!

Май и не пораснах.....

Така де, не съвсем....От десетата ми годишнина, та така до днес на всеки рожден ден, затваряйки очи желанието ми е да не порасна! Тоест да не скача скучна възрастна, да не хокам децата като правят бели....но най-важното - да запазя една малка част в съзнанието си непокътната, чиста и неопорочена от лъжата, лицемерието, фалша  и сивотата, рутината...Та тази малка част да запази завинаги щастливите ми мисли, които ще ме карат да се усмихвам дори и без причина...Там ще съхраня и по детски чисти емоции, които най-ясно могат да ми кажат какво чувствам! Като начало ще запазя борбата ми с неправдата, която поведох от малка - помня Елина която всички момчета обиждаха, а аз я защитавах, даже я сложиха да седне до мен в училище... . Както и да е, сега отново скачам, когато някой е обвинен несправедливо, обиждат някого в мое присъствие без причина....някой ден ще си изям боя, ама те само мишките се страхуват...
Ще запазя и румените си бузи, притеснителния поглед, та да ги има когато се наложи :-) те са част от емоциите, които си заслужава да бъдат запазени!  Така емоцията е завършена откъм изживяване. И сълзите няма да спирам, когато искат да ми измият очите....Те са истинска емоция...И усмивките си няма да броя...И ще си лапам пръста колкото си искам...И ще си подскачам по улиците, ще си дъвча тревата, по дърветата да се кача вече ми е малко трудно, ма що да не опитам!

Ако това есе звучи инфантилно дотук за някого, това е първият признак, че е вече безвъзвратно възрастен!

Защото за мен остарява само тялото, но не и духа, не и будният, жаден за знание поглед! Отговорностите се трупат, гледам философски понякога живота, уморена съм като тръгна в 6 /или по-късно/ от работа, мисля практично от време на време - тоест съм полувъзрастна. Но ако си обещах да не порастна никога като бях на 10, сега вече си обещавам да порастна, но не безвъзвратно! Искам да виждам живота отново през безгрижните си детски очи, за да мога да му се порадвам истински. А не постоянно да го виждам кален, сив, скучен, изпълнен с на пръв поглед нерешими проблеми.

Затова и е хубаво да имаш рожден ден - да отбележиш с подобаваща тържественост пред себе си, че макар и на 20, 30, 40 или 50 години ти си успял да се пребориш със сивото петно и все още имаш щастливи мисли! Защото изгубиш ли ги, никога повече няма да можеш да полетиш когато се налага - когато си постигнал значителен личен успех, когато си помогнал на някого в нужда, когато се чувстваш доволен от живота си, когато срещнеш любовта....Как ще полетиш без щастливи мисли? Ще си стоиш циментиран за земята и само ще наблюдаваш полета на други..

Аз няма да позволя на духа ми да остарее и да се оплете сам в паежините с времето. Ще оставя и част от онази мъничка Еми в мен, за да не забравям за съществуването й. Защото тя пази щастливите ми мисли, тя е връзката ми с миналото, тя е тази, която дава истинското изживяване на емоциите...
Но тя ще порасне рано или късно...А Питър ще остане ли при нея, за да станат пораснали деца? Да летят заедно, да се бият заедно с мечове..
Някой ден тя може да е пораснала и да забрави адреса до Там - Втората звезда в ляво и после направо до сутринта!

За онези, които споделят моята философия....приятно гледане!

"Ще си стоиш циментиран за земята и само ще наблюдаваш полета на други.."

Имаш право. Така е, но понякога е трудно да се оттласнеш от сивото ежедневие на монотонността.

детство мое,така си ми потребно,
яхнал пръчка,при теб да се върна,
и да знам,че света ще обърна.
И в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер...
Знаеш ли го?Без значение на колко си,ако помниш такива неща,си си останал дете.....

Адреса при мен са три поредни звезди на равно разстояние една от друга ,които се виждат от тук само през зимата и пролетта. Май са от съзвездието на голямата мечка ,но аз съм ги кръстила Куку, Пепи и Пипи. После направо. :)))))

Поздрав запрекрасния пост! :)
Това остава в душата завинаги...само тялото се променя...

Защо има хора, които държат да останат анонимни! Както и да е - когато не можеш да се оттласнеш от монотонноста, това също е признак, че си безвъзвратно изгубен. ВЪЗРАСТЕН! Не можеш да се оттласнеш, защото си позволил КАКТО КАЗАХ да си изгубиш щастливите мисли! А и вече не искаш според мен да положиш това усилие. Страх те е, но това е присъщо за възрастните! Тях много ги е страх, защото ако паднат раните трудно зарастват!

В тази песничка има един куплет и за възрастни:

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън. - Те тва е!

Браво,браво....
Всъщност,тази песничка е доста възрастна,от твоя гледна точка,и кво от това...?
Освен това...не се заяждай на темата възрастен,щото малко си противоречиш....Не съм на 25,но не се усещам и възрастен,не пречи щастливи мисли да имаш на всякаква възраст,не е запазена територия и не е нужно непременно да полагаш усилия.Малко назидателно,но когато те е страх,значи,има какво да губиш.Дете,приятел,любим човек,каквото друго се сетиш.Ти нямаш ли какво да губиш,я се замисли...?

Тук идеята с щастливите мисли е малко абстрактна. Всеки трябва да ги има. Замисли се - не си ли чувал около себе си репликата - "Няма ли да се случи нещо хубаво и на мен?". Аз я чувам често около себе си. Идеята ми за щастливите мисли е, че има хубави неща, които се случват в живота на всеки, просто трябва да ги видиш и оцениш. Ако като дете дори един сладолед те е карал да бъдеш на върха на щастието си, днес 20 или 30 години по-късно отново малките неща да те карат да се усмихнеш. Щастливите мисли са за онези малки ситуации, предмети, случки, близки, които изпълват деня ти и ако някой ми зададе въпроса - "На мен няма ли да ми се случи нещо хубаво?", аз бих отговорила - Случва ти се, ама ти не го виджаш и усещаш, а то е факт!
Та това е.
А относно загубата - всеки губи поне по стотици пъти през живота си. Въпросът е, да не отдаваш чак толкова голямо значение на това и да не го считаш като загуба. Да не драматизираш. Да превърнеш загубата в печалба и да не й позволяваш да те направи апатичен.

...да запазиш детето в себе си...
"Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна"...
А хапчето-то е чудна смес: щипка живо любопитство към Живота, щипка неувяхващо учудване, по-голяма доза хумор и...осн. съставка-Любов...
Аз си пия редовно хапчетата...А вие? ;-))
Поздравления за чудесния пост!

Чудесно обобщение на мисълта ми :-) Ама аз си такава - по-обяснителна :-) Знаеш ли колко е хубаво, когато усетиш, че има и други, които мислят като теб и ти като тях! Сигурно знаеш, де! :-)
Поздрави!

mislq, 4e nqma 4ovek koito da ne nosi deteto v sebe si, nezavisimo ot vyzrastta!
nared s otgovornostite, vinagi namiram vreme za mnogo humor i 6turotii:)))
abe, luda glava sym:)
pozdravleniq za posta!

...има 18 годишни възрастни, както и 40 годишни младежи...
А нас, непорасналите деца, често ни квалифицират като "луди"...
Обаче-"Лудите, лудите-те да са живи!"- нали?

Жал ми е за 15-16-18 годишните сега...Какво знаят те за детството? Абсолютно нищо! Те се обричат да бъдат възрастни без да усетят магията на детството. А относно лудостта, по-добре да ни считат за луди, отколкото за безлични :-)
Поздрави!

Това, което си написала, е сякаш извадено от собствените ми мисли...;-)
Както прочетох наскоро в друг един прекрасен пост- светът се променя тъкмо от споделените мисли...А когато откриеш хора, с които споделяш едни и същи мисли, чувства и настроения, без дори да се познавате, осъзнаваш, че това е онази Сила, Светла и Съзидателна, която променя света към по-добро...
А всъщност- "Сияни същества сме ние..."-както казва Учителят...